Нова глава в борбата на балуджите за справедливост в Пакистан
23 ноември 2023 година означи началото на нова глава в битката на балуджите за правдивост и отчетност в Пакистан.
На този ден отделът за битка с тероризма (CTD) на страната съобщи, че Балах Мола Бакш, 24-годишен мъж от Балух, който беше принудително липсващ през октомври, е бил „ погубен при конфликт “ с силите за сигурност в град Турбат в Белуджистан.
Семейството му знаеше, че това не може да е правилно, защото Бакш беше показан пред „ антитерористически “ съд от същия отдел единствено два дни по-рано и упрекнат в владеене на пет кг експлозиви. Той беше в държавен арест, когато беше погубен.
Убийството на Бакш и опитите на силите за сигурност да излъжат за случилото се с него бяха освен насмешка с пакистанската правосъдна система, само че и съвършен образец за несправедливостите и преследването на нашата общественост в тази страна в продължение на доста десетилетия.
След като получи тялото на младия мъж, фамилията му провежда седящ митинг в Турбат, на който участваха хиляди. На митинга, на който участва и трупът на Бахш, те желаеха страната да проверява гибелта му и да накаже отговорните. На 25 ноември локален съд прикани за вписване на Първи информативен отчет (FIR) против чиновници на отдела за битка с тероризма, само че полицията се опълчи на заповедта. В последна сметка Върховният съд трябваше да се намеси и да записва FIR. И въпреки всичко виновниците, които попечителстваха над Бакш по време на гибелта му, останаха на независимост (всъщност те не бяха изправени пред никаква отговорност до този ден).
След като нашата едноседмична седяща проява до мъртвото тяло на Бакш в Турбат не реализира никакви резултати, през първата седмица на декември взехме решение да преместим нашия воден от дами митинг в Куета, столицата на провинцията. Нашата цел беше да намерим правдивост за Бакш и да предотвратим принудително изгубване и извънсъдебно ликвидиране на други млади мъже от Балух като него.
Протестирахме в Куета три дни, само че виковете ни за помощ още веднъж не бяха чути. Затова взехме решение да се преместим в столицата на страната Исламабад. Но достигането до политическото сърце на страната се оказа доста по-трудно, в сравнение с си представяхме.
Не нарушавахме никакви районни или национални закони с мирния си марш към столицата, само че все пак полицията употребява мощ, с цел да ни спре. Най-малко 20 участници в нашия кротичък поход бяха задържани в Дера Гази Хан. С напредването на марша против доста от нас, в това число и мен, бяха заведени каузи за протест в доста разнообразни елементи на провинцията.
Тези опити за заплашване обаче не бяха сполучливи. Продължихме с нашия марш и призоваваме за правдивост и отчетност, тъй като знаем, че бездействието към този момент не е алтернатива за нашата общественост. Защото знаем, че извънсъдебното ликвидиране на Балах Мола Бакш не е особеност, еднократна покруса, а част от унищожителен модел.
Наистина противозаконните арести, насилствените изгубвания и извънсъдебните убийства са се трансформирали в рутинна част от живота на балуджите в Пакистан през последните 20 години. След експлоадирането на продължаващия десетилетия етнонационалистически протест при започване на 2000-те години, хиляди белуджи бяха принудително изчезнали, а стотици бяха брутално убити и телата им захвърлени в пусти планини или безлюдни пътища. Много от тези трупове носеха следи от изтезания, с отрязани крака, насинени лица и нарязана или пробита плът със свредла; някои даже имаха лозунги като „ Пакистан Зиндабад (Да живее Пакистан) “, написани на гърба им.
Собственото ми семейство също понесе следствията от тези систематични офанзиви против общността на белуджи.
Баща ми Абдул Гафар Ланго, който беше политически деятел на етнонационалистическата Национална партия на Белуджистан (BNP), беше принудително липсващ пред болница в Карачи, провинция Синд, през декември 2009 година
На 16-годишна възраст, като най-големият измежду шестте си братя и сестри, започнах обезверена битка да намеря татко си. Семейството ми изиска от полицията да записва FIR, само че те отхвърлиха. След това се обърнахме за помощ към Върховния съд на Синд, който привика висши чиновници, в това число шефа на пакистанската разследваща организация ISI, основния контрольор на полицията на Синд и министъра на вътрешните работи на провинция Синд, наред с други. Но всички те се опълчиха на разпорежданията на съда и отхвърлиха даже да записват FIR за изгубването на татко ми.
Близо две години след изгубването му, през юли 2011 година, надупченото от патрони тяло на татко ми – което носеше явни следи от изтезания – беше открито в зарязан хотел в квартал Ласбела в Белуджистан. Въпреки всичко, през което мина фамилията ми, избрах да запазя безмълвие и да се съсредоточа върху образованието си.
Въпреки това през декември 2017 година моят брат, Насир Балоч, също беше принудително липсващ. Ужасен, че единственият ми брат ще показа ориста на татко ми, взех решение да не мълча повече. Започнах акция за правдивост за моя татко, брат и безчет други белуджии, които споделят същата орис с тях. Решението ми да приказвам намерено провокира акция на тормоз против мен и фамилията ми.
Брат ми за благополучие беше освободен и се върна при нас през март 2018 година, само че проведената акция за заплашване против мен и фамилията ми продължи с неотслабваща мощ. Аз, дружно с други в нашето придвижване, бяхме изправени пред доста неоснователни обвинявания, закани и офанзиви през годините. И все пак продължих да приказвам за насилствени изгубвания и извънсъдебни убийства на белуджи, тъй като знаех, че прекарванията на моето семейство отразяват прекарванията на стотици други фамилии в нашата общественост.
С убийството на Балах Мола Бакш през ноември нашата кардинална битка за правдивост навлезе в нова фаза. Сега хората от Балух са по-решени от всеки път да сложат завършек на тези крещящи офанзиви против нашата общественост.
Нашият воден от дами протестен марш доближи Исламабад на 20 декември. Три дни по-късно инициирахме седяща проява пред Националния пресклуб в Исламабад.
От този ден нататък се сблъскахме с най-лошия тормоз от страна на полицията в Исламабад. Полицаи ни нападнаха с палки и се пробваха да разпилян митинга ни с водни оръдия при минусови температури. Около 290 протестиращи, в това число и аз, бяхме задържани и освободени едвам след намесата на Върховния съд на Исламабад. Полицията в Исламабад се опита да ни „ депортира “ в Белуджистан, само че ние се съпротивихме. Полицията употребява термина „ депортиране “, като че ли сме незаконни имигранти, а не пакистанци. Служебният министър-председател Ануар-ул-Хак Какар ни дефинира като „ симпатизанти на тероризма “.
До нашия беше основан различен лагер, подкрепян и насърчаван от страната, състоящ се от лица, които споделиха, че техни родственици са били убити от въоръжени групировки в Белуджистан. Тяхното наличие там явно имаше за цел да делегитимира нашия митинг и да оправдае това, което се прави на почтени белуджи в името на „ сигурността “.
Тогава публицисти и YouTubers, свързани с могъщата войска на Пакистан, се спуснаха в нашия лагер за седящи стражи. Те пъхаха микрофоните си в устата на възрастни майки, деца и младежи, изисквайки да осъдят въоръжените групи в Белуджистан, преди да изискат правдивост за своите принудително изчезнали близки – тъкмо като тези публицисти, които изискват палестинците да „ осъдят Хамас “, преди да приказват за малтретирането. и несправедливостите, които търпят.
Говорителят на държавното управление на провинция Белуджистан организира десетки конференции, злословяйки ни и обвинявайки водачите на митинга, в това число мен, че вземат участие в седящата проява единствено за персонална полза. Той даже твърди, че се пробвам „ да стана Малала 2 “.
На 22 януари Националният пресклуб в Исламабад, под държавен напън, изрази угриженост по отношение на нашата седяща проява и изиска от полицията да ни в профил. Така на 23 януари приключихме нашата седяща проява в Исламабад и се върнахме в Куета.
В Куета ни посрещнаха хиляди. Обявихме желанието си да организираме още един митинг на 27 януари, само че единствено часове след известието ни държавното управление на провинцията забрани събирането на повече от трима души в района. Въпреки тези трудности въпреки всичко успяхме да съберем хиляди хора и още веднъж да надигнем глас, с цел да кажем, че няма да поносим повече тази корист.
Пакистанската страна обаче наподобява не слуша. Само предходната седмица, след еднонощно нахлуване от бунтовници от Белудж в град Мах, ситуиран на 65 км (40 мили) южно от столицата на Белуджистан, Куета, управляващите още веднъж убиха петима души при подправени срещи. Три от засегнатите фамилии бяха с нас по време на митингите в Исламабад.
Онези, които държат властта или се приготвят да поемат властта след днешните избори, наподобява упорстват да пренебрегват страданието ни и да ни считат за предатели или даже „ непознати сътрудници “ единствено тъй като желаеме правдивост за нашите фамилии. Това си пролича в предизборните им акции. Наистина нито една мейнстрийм политическа партия в тази страна не е присъединила въпроса за изчезналите лица в своя политически манифест, тъй като никоя от тях не желае да обиди могъщата войска.
Ще продължим да привличаме вниманието на управляващите към насилствените изгубвания и убийствата без присъда, с цел да подсигуряваме върховенството на закона в страната ни. Искаме мир и сигурност за нашия народ и за целия Пакистан. Държавата твърди, че ние сме срещу, само че истината е, че страната е срещу нас.
Днес решимостта ни е по-силна от всеки път. Ще продължим нашите мирни митинги, до момента в който не намерим правдивост за Балах Мола Бакш и хиляди други татковци, братя и съпрузи, които са ни отнети.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
